Мила моа чакай ме на завоа. Моа да доа, моа и да не доа, ама ако доа знаеш какво моа.

Люби и обичай, но не се овличай, че от мадама ще станеш мама, а от готин батко неизвестен татко.

Целувката на гаджето те праща на луната, а шамара на бащата те връща на Земята.

Недей ме пита имаш ли сестричка? Къде е тя, как е тя сега. Сестричката ми бе като звездичка, но малкото дете се разболя. Тя беше малка в малка голяма. Не бе видяла още селската река и можеше да казва само "мама", с мам тя наричащше всички. И мене и татко и всички у дома. И преди да склоним сините очички, нарече с мама и смърта.

Ще минат много години, ще минат много лета, но аз съм на четиринайсет години, и ти ме запомни така.

Навън е нощ! В леглото той и тя. Тя го целуна, той подскочи. Тя го щипна, той подскочи. Накрая той не изтърпя, удария и тя умря! АХ, ГОРКАТА МУХА!

Когато станеш с коси побелели, ти разтвори тези страници пожълтели, и разкажи на своя внук, коя лудетина се е подписала тук!

Които те обича повече от мен, нека се подпише, самоче под мен.

Обикнах те приятелю любими от оня ден, когато те видях. И вече друга мисъл ме измъчва, дали ще видя образат ти пак.

Ах, как желая да си ти до мен, да се разхождаме сами, и никой, никога да не попречи на нашите мечти.

Ти знаеш, аз те очаквам и жадувам за теб. Бих изкала всичко да направя, само ти да си до мен.

Уча за 6, Зная за 5, Изпитват ме за 4, Отговарям за 3, Пишат ми 2. Е, кажи не са ли свине.

Родило се едно дете и Иле кръстили го те. Сега разте и живее, и мъжките сърца владее.

Люби и обичай! - Казал е Христос, но обичат ли те, това е друг въпрос?

Когато видиш елен, спомни си за мен, но ако е ранен - свършено е с мен!

Събирах ме се значи, да обсъдим значи, какво значи, думата значи, обсъдихме значи, че думата значи, нищо не значи.

Как е хубаво да си ученичка, да влизаш з закъснение в час, да сваляш с късата поличка, всички ученици в час.

Трудно е да скъсаш корабно въже, но дваж по-трудно е да чуеш истината за едно момче!

Ще мине веселото детство, ще станат сиви твойте дни. И глупавото си вълшебство живота ще се завърти. И някой ден, съвсем случайно ще зърнеш на тавана стар, една захвърлена тетрадка, един изтаснъл детски блян. Ще повдигнеш твърдата корица с пожълтелите листа., и ще разбереш, че неусетно е отминала и младоста.

Аз срещнах те - Защо? Незная! Обичах те - но пак не зная как! И винаги едно мечтая, това да се повтори пак!

Когато станеш майка на собственото си дете, научи го да обича, а не да яде!

Червени устни, ах колко са вкусни.

Не ме чакай в гората няма бензин в колата, чакай ме в леглото идвам с колелото.

Вярвай в трудни моменти, смей се когато тъжиш, лесно е глава да отпуснеш трудно е да победиш.

Има болки, който понасяме и удари, които търпим, и спомени, които отнасяме в нощите, който не спим. Има обич, която очакваме, има скръб, за която мълчим и в тези минути съзнаваме колко е трудно да бъдеш един.

Смърт на левскарите, враг на Земята, унищожили футбола у нас. Много са цесекарите, малко са левскарите. О, колко жалко е да си левскар.

Гуменките ми пробити, гаштичките с тел зашити, шапката ми е голяма, а акъла хич го няма.

Живей властно, люби страстно и знай, че жената е нещо прекрасно.

Всяка грешка е човешка човек понякога греши, но често пъти малката грешка голямо щастие руши!

Някъде, някога, толкова някога, колкото в двата пъти с няколко думички в някаква уличка спряхме веднъж любовта. Беше найстина толкова истинско, колкото може да е. Беше божествено, беше тържествено, беше но вече не е!

Здравей Петко, днес се блъснах в шкафа и реших да ти напиша два-три лафа. Имаш похотка, като гърбава котка. Имаш усмивка, като счупена мивка. Лежиш ми на сърцето, като сплут домат на шосето.

Мъжът е крава, която се обяснява на всяка , която минава.

Ако нявга се завърнеш, на моя ела тогазц и ч,й от явора, посърнал, колко дълго те обичах аз. Чуй мойте въздишки скрити, чуй моя тих надгробен зов, чуй как ридае над тревите една погубена любов.

Как тихичко си капеха листата и вятърът ги носеше навред, за сетен път си сляха ту естата, раздяла вечна бе за тях. Защо ли тя престана да ми пише? Защо постъпваш с мен така? И без да хленчи и въздиша, достатъчно той си изпълняваше дълга. Една вечер преди наряда получи дълго очакван плик. "Прости, пости, че се омъжих, скъпи!" - прочете бавно младия войник. Остави писмото, взе противогаза, изчисти на автомата си цефта и в тъмната вечер отиде той да пази на младото семейство радоста. Съдба, съдба, защо си тъй жестока!? Защо отне ми първата любов? Върни ми я тя трябва да е моя!! Върни ми я, върни!

Един единствен път обичах, протягах чакащи ръце, но ги разбих в леден камък, защото го помислих за сърце.

Да. Аз съм цялата в бяло, цялата в коприна. Усмихвам се на сила, а нещо в гърдите ми гори. а как е шумно хората се смеят, след малко ще пристигне той. Ще ме целуне и ще каже: "Хайде мила изтрий сълзите и бъди герой". Но аз не мога, чуватели хора? Пред всичко спирам с пламени очи. Не го обичам чуватели вие един вик в мен се блъска и крещи, но срещам твойте очи. Да мама само ти си ме разбрала и очите ти насоойчиво ме молят: "Недей дете, задири мен тръгна". След хората вървим двамата облечени в целувка  и цветя. Усмехвяам се единствено на мама, с колко обич ме изпраща тя. Едно дете, до мен приближава: "Вземи" казва "тез цветя. Един човек ви пожелава щастлив живот на таз земя". Изтръпвам цялата примряла, изтръгвам розите с вик, една бележка малка, бяла седи в тях без плик. "Бъди щастлива" - и неговото име, най-хубавото на света, което днес не трябва да изричам. Защото съм омъжена жена.

Обичаш ли ще бъдеш, изоставена, игра такава има в любовта един за влюбен се преставя и победен излиза след това. Затова на безразличен се преструвай, студен като камак бъди. Обичай, на първа не целувай, защото победена ще бъдеш ти.

Родих се без да искам, ще умра без да искам, затова ще живея както "изкам"!!!

Люби този, който те обича, а не този, който те привлича.

Звъни се, тичам да отворя. Отварям и се дърпам в миг назад. В синкавия полуздрач на двора сти един познат, един познат съвсем забравен, а някога обичан може би?! И после както често става той в други пътища одби. Година, две боля сърцето, самотна бях в онези дълги дни. Сега видях у нас да свети, отбил се и звъни. Разказва, че ме е срештнал скоро, държи рацете ми и хубаво, и лъскаво говори с дъх голи моето сърце, шепва, че ме чака тази вечер, премълчава своята вина: Аз казах тихо: "Стига вече. Иди си. Късно позвъня"

Аз нямам щастието да бъда обичана, но поне имим горчивата наслада да страдам по този, който обичам.

Името ти мога да забрава, гласно да не го изричам, спомените мога в сълзи да одавя, но не мога да не те обичам.

Какво сте вие момчетата, долни, подли същества, фатална грешка на природата! Нещастници каква съдба!

Уста в уста, очи в очи, то в ръка, ръка в онова, но не и това в онова!

Понеделник, предай на Вторник да предаде на Сряда за Четвъртък на Петък, че утре не е Събота, а Неделя.

Живота е Химия. Любовта е явление. Целувката химично съединение.

Защо да те мразя? Всичко бе прекрасно! Обичах те силно, обичана аз бях! Раздялата настъпи след бурното щастие, след нежната пролет, студения мраз. За моята мъка ти няма да чуеш, ни дума, ни укор от моята уста. Защо да те мразя след оганя с бурен, устата да топли сърцето с жарта.

Ти спомняш ли си първата целувка, лъчите в мойте очи, а после капките дъждовни се сляха с мойте очи. Ти спомняш ли си капките дъждовни и нежеланото дете от теб майка на 17 години малко смешничко звучи. Сълзи блестят в очите сини - това дете мечтите разби. От всичко се боя и често на пейката седях. А ти не се обади вече, дори не зная дали си жив. Обичах те, но уви за мен живота стана сив. И ако някога се върнеш ти при нас ти знаеш, че аз ще ти простя, но не заради моята мъртва обич, а защото си на моя син баща.

В едно момче се влюбих аз лудешки, едно момче сърцето ми плени и аз прощавах всичките му грешки, но изневярата не му простих. Ти знаеш ли какво е да обичаш, знаеш ли какво е любовта към едно момче, което истенски обичах, а как боли, когато ти изневери.

Аз искам да забравя любовта, но не мога не се забравя лесно любовта. Едни очи ме лъгаха жестоко и аз не ще им никога простя.